РАЗФУ̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; разфу̀кам се, -аш се, св., непрех. Разг. 1. Започвам да се хваля прекалено много, обикн. неоснователно. Разфука се с успехите си, но не за дълго. // Започвам да се държа важно, горделиво. Отивам към залата с малко страх. Сега, след такава победа, как ли ще се разфукат [гимнастичките], как няма да им се тренира. Н. Робева и др., ЖВ [еа].
2. Проявявам невъздържаност, обикн. като реакция на нещо, което ме е ядосало; разбеснявам се, разфучавам се. Счетоводителя, нали е сериозен човек, не го поканих. Но той научил по страничен път и се разфука: – Слободия! В това работно време – челен опит. Г. Краев, АЗ, 24. Разфука се Тинко, развика се, разнесе се из селото, спря търговията на Начо. Чудомир, Съч. II, 38.